Лято 2401, ден 13 от Сянката на Луната.

Изнемощял, оръфан и вече с последни сили, Тенадар прекрачи прага на града и се запъти с бавни крачки по прашния път. Улиците бяха опустели; докато вървеше чуваше единствено екота на вятъра и скимтенето на някакви животни в далечината. В главата му се въртяха всевъзможни мисли, но най-вече какво се е случило и защо няма никой. Възможно ли е всички да изчезнат ? За съжаление, отговор не намираше. Изминаха се няколко часа и Тенадар достигна до центъра на града, всичко беше тихо и празно, точно както в неговата душа. Отговорът беше ясен, лорд Нирион беше минал и през Вранос. Спасението на Тенадар вече изглеждаше невъзможно, нито физически, нито психически. Останките от сгради и порутените постройки му напомниха за родния град. След като постоя малко безмълвен, той реши да се поразходи из разнебитения град, сякаш търсеше нещо. Гледката беше потресаваща, навсякаде каменни и метални късове, и смрад на загасен пожар. Докато вървеше обсипан от мисли, той се натъкна на нещо странно. Чу тропот на камъчета. Спря се и се огледа, но нямаше нищо и никой. След малко едно камъче го удари по главата. Той пак се спря и се огледа, отново нямаше никой. С бавна крачка продължи напред и отново беше замерен по главата. Тогава вече се ядоса и изкрещя:

- Кой ме замеря с камъчета? Идвам с мир! Има ли някой? Аз съм Тенадар от град Терианопул.

След като каза тези думи от една от постройките се показаха момче и момиче. На години изглеждаха колкото него или малко по-малки. Приближиха го, изглеждаха уплашени колкото него. Когато се приближиха съвсем бяха много подозрителни. Момчето веднага попита:

- Истина ли е това, което казваш?

Тенадар отговори:

- Да, и моят град беше опустошен както вашия.

Настъпи момент на очакване. И тримата нямаха доверие вече на нищо. След около минута гробно мълчание, Тенадар им каза да слезнат, за да се запознаят както е по обичай. Сарийските обичай и тези във Вранос са доста близки, заради общият им произход. Терианопул и Вранос бяха изградени върху останките на древната пустинна империя на Хиксос. Не случайно в някои летописи населението на Пустинята на Жилото се нарича още “хикау хасут”, което в превод значи “князете на пустинята”. При среща с непознати, пустинните хора се представят с целия си произход, за да покажат, че нямат тайни от своите гости.

Тенадар се представи, разказа за семейството си и произхода си. Сълзи напираха в очите му докато разправяше за родителите си и Дамени, защото знаеше, че е възможно никога да не ги види повече. Когато спомена Дамени, обаче, момичето от Вранос подскочи и заразпитва за нея. След малко се разбра, че тя я познава от едно от посещенията на Ериоло във Вранос. Мъдрецът бе на визита на Еринида, за да обсъдят бъдещите търговски връзки между градовете. Еринида бе властницата на Вранос. Тя бе първа жрица на “Вечният Бог” и бе считана за най-мистичната и религиозна жена. Нейната преданост и отдаденост към култа на Слънцето бяха фанатични. Свитата й от помощници за обредите бе съставена от 7 млади момичета. Една от тях бе Санай. Именно тя познаваше Дамени и сега си спомняше със свито сърце за посещението на Ериоло. Брат й, Кортео, също помнеше Консула на Сария и се зарадва от мисълта, че щом Тенадар е оцелял, може да има и други спасили се от остриетата на армията на Нирион.