Лято 2401, ден 21 от Сянката на Луната

След като разбра, че от тъгата няма смисъл, Дамени се взе в ръце и събра огромна част от съзнанието си. Тя знаеше, че нещо трябва да се случи, нещо радикално, което може да преобърне съдбата. Различни мисли започнаха да й се въртят в главата, но една изпъкваше най-ярко. Според нея - най-осъществимата - БУНТ. “Така или иначе всички не сме вързани и можем да се движим свободно”, помисли си тя. Само трябва да се осъществи правилна пропаганда. Както стоеше до Сатракт, Дамени изведнъж стана и започна да си проправя път из тълпата, търсейки съмишленици. Тя имаше много проницателно око и веднага можеше да разбере кой може да се включи в нейната кауза и кой изглежда достатъчно харизматичен, за да убеди останалите да се дигнат на бунт. Както си прокрадваше път тя забеляза няколко здрави мъже, които си говореха. Те изглеждаха много силни и в очите им тя не долови тъга,а по-скоро жажда за мъст.

След малко размисъл Дамени отиде при тях и ги заговори. Този акт беше като слънчев лъч в тъмна нощ за тези затворници. След като се запознаха тя веднага започна да ги уговаря за организирането на въстание срещу тиранията и робството. Младите мъже веднага се замислиха - ето че се намери един човек с нашите собствени разбирания, при това от женски пол. Изслушаха Дамени много внимателно, и единодушно й казаха - “Трябва да измислим план за действие.” Като чу тези думи младото момиче се превърна в съвсем друг човек, стана още по-борбена, с огромен хъс, който се натрупваше в мислите й. В главата т сякаш настана буря от мисли, чувства - ураган. Тя намери сподвижници!

След краткия миг на наслада всички заедно започнаха да мислят върху бъдещото си освобождение. Естествено целия процес беше доста дискретен, защото въпреки че можеха да се движат свободно в огромния летящ кораб, имаше доносници, а и охрана, която обикаляше. Не трябваше да изглеждат подозрително.

След няколко дни мислене и обикаляне из кораба те стигнаха до решението, че трябва да взривят кораба във възвишенията на загадъчната планина, която наближават. Това е единственият начин да разрушат кораба и да се измъкнат живи. Минаха няколко дни и Дамени, с помощта на новите си приятели, успя да присъедини половината поробени хора на борда. Колкото и да е странно, всички изглеждащи тъжни и сломени хора, явно имаха скрито желание за мъст. Свободата беше единственото към което се стремяха в мислите си, а сега разбраха, че е осъществима. След известно време всички на борда подклаждаха мълвата за бунт. Естествено всичко беше добре прикрито, планът трябваше да бъде изпипан докрай. Възвишенията вече се виждаха на хоризонта и напрежението растеше все повече и повече.

Дамени не можеше да заспи, Сатракт изгаряше от желание да изтръгне езиците на всички охранители. Въздухът беше нагнетен, като мараня, организацията беше добра. Оказа се, че някой тайно е успял да се измъкне от погледите на гардовете и направил дупка в една от стените, промушил се е и е намерил стаята с оръжия на охраната. И така няколко дни е взимал по малко различни отбранителни пособия с малък размер, за да не го усетят. Не е кой знае какво, но поне една четвърт от хората бяха снабдени с малък нож, а Дамени се сдоби с няколко малки бомби. Моментът наближаваше.